/всичко отново си е на мястото или поне така изглежда, нищо няма да е същото никога вече/

Свърши се, почти така както започна, изведнъж всичко е добре,а всичко е добре когато свършва добре. 

Така ходейки си из болниници за последните 10 дни, минавайки през блога на miralyub /късмет и сили/, четейки коментарите  в него се питам, кое е по-зле, да си болен и  да не могат да те диагностират навреме или да си абсолютно здрав, а да ти измислят болест, да ти пратят лечение,от което можеш най-малкото да ослепееш. 
Вярно е, най-добре е да си здрав. 
Вярно е, имам много приятели лекари, вярно е знам че не е точна наука, колкото и да ни се вярва че не така, знам че самите те избягват да ходят на лекар, ама как скърца нещо в главите ни всеки път, когато заставаме пред руската рулетка на поредната очаквана диагноза. 
И никой не  те  кара да вярваш и никой не може да ти забрани да се съмняваш, барабана се завърта и изтрелът убива или съживява, по избор на някаква случайност често наречена съдба.

Уви единствената диагноза ясна която имаме е че Тя ще дойде, рано- късно, сама или с още някои или което най-плаши заобиколена от болка и безпомощност.

Това са мисли нахвърляни в таксито на път за в къщи,след като за сетен път се уверих,че нищо не е загубено, че винаги има надежда да се случи нещо по-добро, че същесвуват чудеса.

За  тези няколко дни, макар като цяло да си мълчах получих толкова свидетелства от хората които ме ценят, свидетелства за мен самата, сякаш гледайки се в огледалото се видях през очите на заобикалящите ми и се харесах. 

Днес ми се Иска да подам ръка и рамо на всички които страдат, може да е само за днес но искам да съм по-добра, от утре може би ще съм пак калкулиращата, предизвикващата, неотстъпващата, доста зла самоуверена егоистка, но това ще е от утре...а може и да се променят някои неща.

Може би.....

Започвам да подготвям онова пътуване, обещтанията пред нас самите са задължителни за изпълнение.....