За три дни, три различни диагнози. 

Ей така изведнъж започва едно ходене по мъките, от най-добрата, при най-известния, от там направо при  "най-кадърния" и накрая почти се засилвам от моста............................................................един куп рецепти, уточнения и няколко хиляди съмнения. 

Телефонът е червен от уточнени неуточнения. 
Всичко започна в  ранния понеделнишки следобяд, като огромна снежна топка страхът се заселва в мен. Не ме е страх от смъртта нито от болката, не ме е страх от болезнени решения, операции,страх ме е от неизвестността на една диагноза, от лудото взиране в очите ми без ясен отговор.

Показвам резултатите в една нормална оптика и ми казват че са на 3 различни човека, да ама не. 

И само защото някакво съмение се всели в мен след първия преглед, много набързо ме претупа нещо доста скъпата /в пари/ мадама и ми начерта една черна чернилка като бъдеща картина.

Страх ме е, че накрая аз трябва да реша в кой от всички да вярвам. Взирам се в огледалото, гледам и не виждам кога ще му дойде края и колкото по-скоро по-добре, времето казват може да е решаващо..

И после лекарите нямали пълна власт над нас....когато решат могат да ни съсипят нервите и да ни сменят представите за всичко, ей така в един ранен следобед.

Единственото добро е че за сега са 2 на един в положителна насока, четвъртия май ще е решаващ.

 

Когато, ако, всичко свърши си обещавам едно дълго пътешествие далеч далеч, далеч от болници. .........

 

Пожелавам ти всичко да свърши добре.
Няма нищо по-лошо от незнанието и некадърните лекари. Дано попаднеш на свестен лекар и скоро да се оправиш.

:)

благодаря ви за добрите пожелания, аз пожелавам на никой да не му се случва да се къпе в неизвестност.

Ами много лекари.
Това ли трябва да е?
Така никой не те взима насериозно, само този, дето няма работа.